Блатни кокичета

Кокиче

Все си мисля за оная поговорка, че една птичка пролет не прави. Може ли кокичето да направи лято. Да прави всяко лято, като почти всички през живота ми. Мъничко, беличко и дори блатно. Спотайва се в нищото, което за мен е всичко.

Блатното кокиче е въпрос на национална гордост. Като бактерията на киселото мляко. Нали българин е открил нивалинът – лекарството против детски паралич. Едно кокиче създава много лета за много деца, които ще порастнат като здрави хора. И ще имат много лета зад себе си. Та така – колко лета прави едно кокиче? И защо толкова рядко срещано и ценно създание си избира да живурка в блатисти местности. Живее си в залива на Корал. А от МОСВ твърдят, че го няма. Както много хора в тая държава се опитват да ни убедят през последните 20 години, че искаме петзвездни хотели, ол инклузив и лукс.

Иронията е, че колкото повече МОСВ позволява на блатата да се разрастват, толкова повече кокичета ще се появяват.

Според Министерството няма блатни кокичета, както 20 години се опитват да обяснят, че ни няма нас – тия с палатките, шалтетата и спалните чували. Няма ни тия с маските и шнорхелите, които осмислят цялата си година с това, че ще отидат за седмица в залива при рифа, за да потопят глава и да погледат дъното. Няма ни тия, които сме израснали там всяко лято, или тези, които сме завели с нас, за да им покажем и споделим това, което ни прави по-добри. Няма ни тия, които вярват, че пред природатa сме дребни и незначителни и нямаме право да своеволничим пред нея. Няма ги тия като баща ми, които са открили това място за мен и искат, нас дето ни няма, да го покажем на нашите деца. Няма ни, тези, които искат да запазят едно от най-хубавите неща от живота си за вечности напред. Няма ни нас, които вярваме в символите, в стойността на абсолютно красивото, истинското като залива Корал.

Двайсетина години са малко, за да ме убедят, че ме няма. Малко са да ме убедят, че искам петзвездно легло и душа заспала в чувал. И ако се опитват да ми кажат, че ме няма… има ме… Пък нека съм Блатно кокиче. Пробивам си пътя в тинята на бетона, лукса и комерса. Нося си палатката на гръб, но не ми тежи съвестта. Иска ми се да съм блатно кокиче, да мога да оставям лета след себе си, за децата след мен да има кокичета в блатата…. Има толкова много ол инклузиви, не е ли редно да има и нещо по избор.

Има блатни кокичета…. Иронията е, че колкото повече МОСВ позволява на блатата да се разрастват, толкова повече кокичета ще се появяват. Държавата ще се превърне в бетонно блато, но кокичетата, ще се множат. От МОСВ казват, че на Корал няма блатни кокичета. Няма нищо чудно, че бюрократи и далавераджии не са намерили блатни кокичета на Корал. Лишени са от сензорите. Блатното кокиче не е простичък и често срещан биологичен вид. Блатното кокиче е състояние на духа.