Какво е дисплазия на тазобедрената става

На първо място е отговорим на върпоса от заглавието, а именно какво е дисплазията на тазобедрената става. Сред широката част от обществото това заболяване е по-познато като „луксация“. Луксацията засяга ставите, най-често тазобедрената, или по-точно костите, които ги образуват биват разместени в траен период, което води до нарушаване в структурата, а след това и прохождането/ походката на индивида.

Колко вида луксации има?

Има два вида – вродена и придобита. Вродената е много по-типична и е най-често срещаното увреждане на опорно-двигателната система. Интересен факт е, че се среща много по-често при представителите от женския пол. Нека разгледаме какво е специфично и за двете по отделно.

Как се случва вродената дисплазия на тазобедрената става? Факторите могат да бъдат много – според някои лекари това се случва, когато околоплодната течност е малко или когато плодът се чувства натясно – често при първи бременности. Вариантите могат да бъдат и други – високо кръвно налягане, седалищно предлежание, влияние на вредни агенти и др. Доста бързо след раждането увредата може да бъде забелязана. В повечето случаи това прави впечатление на майката на детето, докато сменя пелените му, като забелязва, че едното му краче е по-късо от другото и когато то ги свива, разкраява се, видимо изпитва затруднение. Първият симптом, който често тревожи родителите е, че детето прохожда късно – към 14-15-ти месец. Тогава то се насочва към специалист, който бързо може да открие, ако има нещо нередно. Прегледът се осъществява в няколко етапа – на първо място лекарят поставя детето по коремче и свива двете крачета под определен градус, а след това с линийка измерва ъгъла, до който могат да се свият. Другият етап е детето да седне и по този начин да се види позицията на краката, които остават да висят надолу и накрая се извършва преглед на детето в легнало положение по гръб. Всеки отделен елемент от прегледа търси за наличие на различни симптоми, като Симптом на Peter Bade, Симптом на Ortolani, Симптом на буталото, Симптом на ставна халтавост и др. Често след това обследване, специалистите насочват към рентгенова снимка, на която могат да бъдат установени три симптоми, които се наричат Триадата на Putti. Рентгеновото изследване се препоръчва след като детето е навършило поне четири месеца, ако родителите имат опасения преди това, които лекар потвърди, се използва ултразвуково изследване. Всичко това е с цел ранна диагностика, която, както при много други заболявания, така и тук, е от съществено значение. Своевременното започване на терапия и лечение, води до по-оптимални и добри прогнози на заболяването в бъдеще и дори пълно излекуване.

Придобитите луксации не са нещо, с което човек се ражда, както се разбира, те се получават в следствие на нараняване, увреда на тазобедрената става.

Лечение

Важно за всички родиетли, които се притесняват, че детето им може да има луксация, или вече са разбрали, че има е, че това е поправимо и лечимо. Както вече споменахме при навременно откриване, детето може и да не разбере, че е притежавало проблем. Например, ако заболяването бива открито до 6тия месец, то коригирането на проблема става единствено чрез употребата на специални ортопедични гащички. Използването им е сравнително лесто както за родителите, така и за бебето, което не изпитва дискомфорт. Ако това не води до подобряване на състоянието обаче, лекарите избират да препоръчат употребата на Бандаж на Павлик. Може би не всеки е чувал за него, затова ще споменем, че той се изработва от пластмаса и текстил, като целта му е изкуствено да предизвика правилната позиция на краката и с това да доведе до наместване на костите в ставите. Това е по-трудно за самите родители, особено, ако майката кърми. Има случаи, в които и Бандажът не дава резулат, тогава се минава към по-тежка процедура, а именно поставяне на гипсова отливка. Тя се слага под пълна упойка, защото има риск да причини болка на самото дете. Последната мярка е хирургическа намеса, т.е. операция. По принцип тя се смята за стандартна процедура, не е тежка и не крие много рискове. Най-неприятното от нея е, че следоперативното лечение трае подълго и е болезнено, освен това се назначава и задължителна физиотерапия.    

Източник: Bebuvki