Писмо до теб, Любов

Любов

От известно време копнея да ти кажа нещо. Ти си красив, висок, чарът ти се крие в нежните ти устни и очите ти, които почти изцяло се затварят, когато се усмихваш. Ти си уникат и си нетрадиционен.

Но абстрахирайки се от това, се питам – коя съм аз с теб? С теб аз се преоткривам всеки ден, ти ми даваш надеждата, тласъкът от които тъй силно се нуждая. Ти ме караш да се чувствам специална. С теб аз съм себе си, истинска и пълна с недостатъци. А ти си този, който ги приема. Приемайки ги, ми помагаш да положа основите на едно ново творение и ме провокираш към мислене и креативност. ТИ – не този, който да извърви пътя вместо мен ,а някого, с когото да вървя по своята, трънлива на места, пътека.

‘Аз с теб

Ти с мен

Аз със себе си

Ти със себе си

Ние със света’

– Хорхе Букай

Коя съм аз? А аз съм толкова различна. Непредвидима във всеки един момент. За мен казват, че съм отвратителен инат, с пиперлив език и избухлива, било трудно да се разговаря с мен на моменти. Тук, без да се обиждате, вероятно ще се припознае всяка представителка на нежния пол. Не това е важно обаче. Важното е, че не ме е страх да покажа какво знам, какво мога и какво правя. Усещам вътрешно,че има кой да разбере.

Сега е моментът да ти благодаря! Знам колко е важно да изразяваме чувствата си и да използваме двете, толкова маловажни на пръв поглед думи, които творят чудеса – „съжалявам“ и „благодаря“. Благодаря ти, че макар и за малкото време, през което сме били заедно, ти ме обогати толкова много и продължаваш да ‘’нахалстваш’’. Отдаваш ми цялото си внимание и си винаги готов да помогнеш. Отзивчив и внимателен. Ти се свързваш с мен и усещаш какво ме тревожи, дори когато аз не обелвам и дума и когато изръмжавам баналното’’нищо’’ и “всичко е наред”. Типът човек, който не обича караниците и разправиите. Но, любими, спречкванията учат и каляват, когато човек е осъзнат и знае как да си вземе поука. И все пак – нека не прекаляваме. Нека бъдем хора, да подхождаме с човечност, състрадателност и разбиране към близките и не чак до там такива. Намерих те ‘’mon tresor’’ – ти пълен с цели и амбиции и любов към това, което правиш. Открих морална и духовна упора в теб.

Сила, магнетизъм, нежност, топлота, знание, опит, интегрирани в едно тяло, един организъм, една личност. Човек, който е устремен напред и няма да се спре пред малките препятствия по пътя си.

‘’Няма път към щастието – щастието е пътят!’’

И знаеш ли? Аз просто те обичам. Обичам те, защото искам да те приема с всички твои недостатъци и да продължим да сме заедно. Това е ключът. Изглежда прекалено елементарно ли? Но нима това, което привидно е толкова лесно за постигане, не се корени в неразбирателството и трудните взаимоотношения между двойките? Всички трябва да ценим живота, да обръщаме внимание на малките неща, които ни заобикалят и да показваме колко много ценим важните хора за нас. Природата е доста щедра към нас. Всеки има очи, но не всеки вижда.

Апел към повече осъзнатост и любов.

Обичам те!