Пролетна умора? Не и тук.

Птичка кацнала на дръвче

В един идеален свят сега щях да отида при шефа си и да му кажа – слушай к’во, страдам от пролетна умора, фатиге му викат в нормалните държави. Едва ставам, едва ходя, едва гледам, едва си нося душата, нещо да ме посъветваш?

Тук умората е всесезонна.

А той щеше да остави всичко, с което се е захванал, да ме погледне в очите и да каже – веднага излизай в отпуска 10 дни, почивай си и не мисли за работа.

Тук текстът щеше да има хепи енд, аз щях да отлетя спешно за Ница и да ви пратя картичка с изглед от хотела и хиксче на прозореца на стаята ми.

Само че аз не живея в идеален свят.

Живея в свят, в който нонстоп ми се причинява казармен стрес.

В който тарикати те бутат по пътя, по опашките в магазините и изобщо където сварят – тук всеки се бута.

В който вдигат цената на бензина на общи основания, а оттам, на същите основания – и на марулите и репичките.

В който ми обясняват как до 2014 година ще имаме седем аутобана, които ще свързват Радомир с Шабла, но не ми обясняват кога ще оправят дупките по Дондуков.

В който премиерът се разхожда по шорти и наколенки, и с лежерния маниер на чорбаджия информира обществото как ще му строи национални стадиони, атомни електроцентрали и подземни паркинги, въпреки че то, обществото, такива ги е слушало много и вече хич не му дреме колко аутобана ще има, защото успешно си живее десетилетия наред и без нито един.

В който митничари си строят частни села на брега на язовири…

В който всеки разбира еднакво много от политика, футбол, медицина, ядрена енергетика, финанси и земетресения.

В който форумите на сайтовете са пълни с неграмотни, неадекватни и тотално неинтелигентни анонимни коментари.

В който всеки втори иска да има смартфон, ноутбук и айпад, но не може да пише.

В който има каруци по булевардите.

В който е нормално да чакаш автобус по 1 час и шофьорът накрая да подмине спирката.

В който всичко е заринато в боклуци.

В който митничари си строят частни села на брега на язовири.

В който е всекидневна гледка от колата пред теб да се протегне ръка и да метне с отривист жест кутията от цигари на земята.

В който арестуват за 1 джойнт.

В който трябва да се молиш на чиновници.

В който пикли стават директори на държавни фондове.

В който се хвалим, че сме се сдобили с още един лъч от метрото, но нямаме нормални велоалеи.

В който се пише само за футболисти, манекенки, политици и катастрофи.

И в който има още много подобни неща и няма хиляди други.

Ето в такъв свят живеем. И, уви, в него няма пролетна умора, защото това е глезотия, която минава метър само в нормалния свят.

Тук умората е всесезонна.