Стресът на работното място

Смачкани листове хартия

Темата за стреса е експлоатирана безброй пъти. Как обаче да го редуцираме с малко собствени усилия и постоянни упражнения, подходящи дори за стола в офиса, ще ни разкаже доц. Захарина Савова в поредица от статии.

Нашето ежедневие е все по-натоварено, все по–динамично, все по изискващо, все по… Можем да продължим до безкрай!И наистина през последните десетилетия под влиянието на различни фактори се наблюдава сериозно увеличение на психо-емоционалното напрежение и стреса.

Какво е стрес? Да се плашим ли от него?

Отговор: И да, и не!

Под стрес разбираме всички ситуации на житейски затруднения, които индивидът не може да преживее и разреши сам, с потенциала на собствените си физически и психически ресурси и ги оценява като заплаха за живота. В този смисъл, винаги когато има някаква промяна или събитие в нашия живот (независимо дали е приятно или не, очаквано или не), ние можем да го преживеем като стрес.

Стресът може да бъде положителен, но и увреждащ за човека. Едно и също събитие в зависимост от човека (тип личност, култура, умения, нагласи, моментно състояние и др.) може да бъде интерпретирано като заплашващо или не. И да бъде преживяно като стресиращо със съответните последствия, или да не окаже негативно влияние върху човека.

Стресът не винаги е опасен, в определени ситуации той пази нашето тяло и активира активността и възможностите ни за справяне (еустрес). Стресът води до увреждане, когато е повече като интензитет и продължителност отколкото е потенциала за справяне на индивида (дистрес). Стресът е опасен, когато заплашва нашето здраве (физическо, психическо), нашия социален статус, когато събитието е значимо за нас или неочаквано и продължително, когато оценката ни за него е силно отрицателна. Но стресът е част от ежедневието ни, и от нас самите зависи как ще го преживеем и дали той ще бъде застрашителен за нас или градивен!

Умението ни на отреагирване на стреса се нарича най-общо адаптация.

Стресът е нормално психо-физиологично състояние на организма, което съпътства човека при различни промени на средата – положителни или отрицателни и показва адаптивността на организма към тях.. Стресът може да се разглежда като равновесие между изискванията на заобикалящата ни среда и индивидуалните способности на човека за справяне с тези изисквания. Той е неизбежна последица от живота, ето защо е много важно как реагираме на него.

Защо е важна нашата реакция?

Стресовата ситуация, с която се сблъскваме (няма значение дали е приятна или неприятна), предизвиква реакция в организма. Но има значение нейната интензивност и адаптивните ни възможности. Организмът мобилизира всичките си функционални възможности и резерви за преодоляване на въздействието. Предизвиква се хормонална реакция с цел да се съхрани организма, свързана е с пренастройване и адаптация към новите условия.

Какво повлиява силата на стреса?

Върху силата на стресогенния фактор оказват влияние възможностите ни за контрол над ситуацита, социално-икономическият статус, възможностите за социална подкрепа, усещането за благополучие и самоувереност, личностната зрялост, образователното ниво, професионалният престиж.

Има няколко вида стрес:

Острият стрес е причинен от внезапно събитие, което е значимо (негативно) за човека (напр. смърт, катастрофа, загуба, уволнение, осъждане, развод).

Ежедневният стрес е свързан с всекидневни негативни затруднения от битов и финансов характер, несигурност в бита, неприятности с близки, недобър климат в семейството, продължително боледуване на близък, промяна в условията на живот и др. Ежедневният стрес се определя като високо рисков фактор за психичното здраве и адаптация на човека.

Професионалният стрес се предизвиква от разминаване в очакванията на човeка и възможностите, които му се предлагат в работата; от стила на управление; от изискванията за количество и качество на работата и пр. Професионалният стрес предизвиква така наречени: Синдром на прегарянето (Burnоut – термин, въведен от Х.Дж.Фрейденберг, 1974).

Какви са психичните и телесните прояви в следствие на стрес

При продължителен или остър стрес и повишена уязвимост на индивида настъпват нарушения в адаптацията. Те се изразяват в някои от следните емоционални, когнитивни, мотивационни и поведенчески промени: чувството на безпокойство и тревога; усещане за напрегнатост и невъзможност да се отпуснеш; чувство за невъзможност за справяне със ситуацията; усещане, за постоянен натиск, сякаш,че имаш повече задачи, отколкото можеш да поемеш; нарушена е представата за баланс и възможности; мобилизация на силите или напротив капитулация, липса на контрол върху това, което се случва в живота ти; чувство за „импотентност”; депресивно настроение; усещане за умствено изтощение; неспособност за концентрация; повишена раздразнителност; изменяне на активността и обичайния темп на работа; липса на способност за възприемане на удоволствия или радостни събития; злоупотреба с лекарства, алкохол; усещане за заплаха, опасност и оценка на ситуацията като неопределена;

Физическите реакции на стреса са: чести или продължителни простудни заболявания, физически заболявания, промяна в кръвното налягане, мускулно напрежение, сърцебиене, изпотяване, главоболие, проблеми с храносмилането, тежест в гърдите, промяна в апетита или теглото, косопад, изразено безсъние, учестено дишане.

Дългогодишни независими изследвания определят стреса като основна причина за проява и развитие на повечето социално значимите заболявания (сърдечно-съдови заболявания; злокачествените заболявания, диабет, болести на имунната система, храносмилателната система, ендокринни болести, психични разстройства и др.).

И все пак нека не забравяме, че ние можем да управляваме стреса и той да не бъде опасно увреждащ. От нас зависи да изберем чрез начина си на живот, поведение, мислене, изградени навици и приети норми да се чувстваме здрави и щастливи.