Съвременният финландски образователен модел е резултат от реформа през 70-те години на миналия век, която ориентира училището към индивидуалните образователни потребности на всеки ученик.
В последните проучвания за най-добри образователни системи –PISA, проведени през последните 10 години насам – от 2003 година до 2013 година, челното място държи Финландия и финландският държавен училищен модел. През 2008 година ООН определя финландската образователна система като най-добрата, заедно с датската.
ПРИНЦИПИ
- Образование, насочено към индивидуалните образователни потребности на всяка една отделна личност – всеки един ученик
- Училището се нагажда спрямо всеки ученик, а не обратното; училището и възрастните в него имат за цел да подпомогнат всяко дете поотделно в неговото развитие
- Учителят е основополагащ фактор за образованието – той е централна фигура, която трябва да разполага със свобода и автономност за подбора на методите и материалите си за преподаване
- Ученето е за цял живот и трябва да се случва бавно, плавно, без стрес, конкуренция и сравнения
ФИЛОСОФИЯ:
Училището е място, където се случва развитието на детето в определен ключов период от неговия живот – 7 – 16 години.
Тъй като емоционалното и когнитивното развитие при децата вървят заедно, за успешното когнитивно развитие е необходимо да се осигури емоционален комфорт у децата. Финландската образователна система поставя на водещо място постигането на психо-емоционален комфорт в развитието на децата – като гарант за когнитивен успех и хармонично израстване.
Психо-емоционалният комфорт се постига чрез:
- Уважение към личността на детето
- Отчитане на индивидуалните особености и заложби на всеки един индивид
- Чувство на сигурност – сигурна и стабилна среда – изграждане на такава среда, в която детето да се чувства сигурно, приемано и обичано и да не изпитва страх. Страхът се появява там, където детето е критикувано, осмивано, изпитвано, сравнявано. Където детето е обект на непрекъснато оценяване.
Индивидуалната връзка учител-ученик лежи в основата на доброто образование.
Учителят заема централно място в образованието на децата. Той трябва да е човек, който приема детето в неговата пълнота и такова, каквото е – с положителните и отрицателните черти, не го осъжда или критикува, помага му да опознае себе си и света, да заобича себе си и света, да развие неговите индивидуални черти и да помага в личните му търсения. Когато децата имат пред себе си личност, която ги уважава, която им вярва, която служи за положителен модел, с която се свързват, те разкриват максимално способностите си.
Необходим компонент от успешния образователен модел е въвличането на родителите в дейностите на училището и тяхното пряко участие.
УПРАВЛЕНИЕ
Училищата се управляват посредством дирекция и административен персонал от служители с определени функции. Те прилагат приетите от Народното събрание на Финландия закони за образование и определените основни принципи на образователната политика. Всички училища са подчинени на тези принципи и закони и действат и се управляват съобразно с тях. Решенията се взимат на национално ниво от Правителството и Министерството на образованието, както и от експертна агенция – Национален образователен съвет.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС
Общообразователните училища осигуряват програма на обучение в рамките на 9 години – от първи до девети клас, плюс десети клас по избор. То може да бъде продължено с общо горно-средно образование, което продължава три години и подготвя учениците за висшето образование.
Учениците са групирани в малки групи от по 10-15 ученика. Малкият брой допринася за чувството за принадлежност и сплотява учениците.
Учениците се радват на свобода в работата си – в избора на начини и способи, по които да учат и работят и това е високо ценено от учителите. Така например, ученик може да слуша със слушалки музика, докато решава задачи, ако това му е приятно и му помага.
Изцяло е изключен елементът субективност и пристрастие към определени ученици, толерирането и насърчаването на конкретни личности за сметка на други. Толерира се работата в екип и сътрудничеството, за сметка на надпреварата. Насърчава се помощта, оказана от по-силни ученици към по-слаби, както и такава от по-големи към по-малки, като част от изграждането на чувство за отговорност и взаимопомощ. Липсва конкуренцията и няма сравнение между резултатите на отделни ученици или училища.
Няма стандартизирани изпитни схеми, учителите съставят свои собствени изпитни схеми, чиято цел не е да оценяват и сравняват учениците, а да ги информират относно напредъка и нуждите на децата.
При завършване на образователния процес учениците имат държавни зрелостни изпити, но сами решават кога и как да се случи явяването им за тях.
УЧЕБНА ПРОГРАМА
Училищата следват основен национален учебен план, разработен от Министерството, но могат и самостоятелно да планират своите програми.
Могат да се изготвят и специализирани учебни планове, които да има фокус върху езици, науки, спорт, изкуства или други области.
Преподаването е организирано по курсове, като решенията за реда и подбора на курсовете се взимат самостоятелно от училищата и учениците.
Учителите имат свобода по отношение на това как да организират и ръководят учебния процес.
Залага се на множество практични занимания, при които основна цел е не наизустяването на информация, а разбирането на процесите.
УЧЕБНА СРЕДА
Основен водещ елемент при изграждането на учебната среда е чувството за комфорт и уют. Училищата се стараят да приличат на дом. Влизайки в училище, децата се събуват, също като у дома. Обстановката е спокойна, уютна и домашна. Атмосферата в класните стаи е топла, приемствена и предразполагаща. Няма го традиционното оформление с чинове и столове.
УЧИТЕЛИ
Учителят се разглежда като основополагащ фактор за успешното образование. Учителската професия в държавата е една от най-престижните и високо платени, а критериите за прием на учител в учебно заведение – изключително високи. Учителите са освен специалисти в своята област, и педагози, а приемът за специалността педагогика е базиран на сериозен подбор.
Учителите разполагат с голяма автономност и свобода на действие. Няма стандартизирани изпитни системи, определени от държавата, а всеки учител има възможността да избере сам метода си на преподаване и материали, с които ще работи.
Учителите установят дълбоки, топли и приятелски отношения с всеки свой ученик и изграждат връзки на доверие, честност и подкрепа. Същото правят и с родителите. Установява се близост между учител, дете и родител. Учителите се възприемат като “училищни родители” и не се сменят всяка година или през година, а остават с групата до края на обучението.
