През вековете хората са намирали всевъзможни способи да изразят чувствата, вълнуващи сърцата им. Чрез поеми, стихове, строфи, разкази, съмнителни метафори и прочее. За мен пък Пътят, Истината и Животът, сакралната любовна формула, се оказа акрилната боя.
Боядисвайте – помага за щастлива връзка!
Не знам защо ремонтът бива подценяван като позитивна практика. Ако бях семеен консултант, щях да го наложа като част от кампаниите за семейно планиране.
Мъжът ви ви е изневерил? Не иска да се запознае с майка ви? Напрежението от работното място се е пренесло у дома? Скарали сте се? – ремонтирайте заедно. Ами, довежда връзката до нови дълбочини във всякакъв аспект.
Ако все още сте скептични към твърдението, нека ви кажа как боядисването помага на взаимоотношенията между мъжа и жената. Започваме:
То подобрява сексуалната съвместимост:
Опитвали ли сте в стая 3 на 5 да се разминете, измежду всички чаши, кофи, четки, стълби, шкурки и други препятствия? Не? – вярвайте ми, изостря гъвкавостта и в двамата партньори, кара ги да мислят в синхрон и да финишират заедно.
Представете си следния еротичен диалог:
– Скъпи, кога ще свършиш с търкането, за да започна да мажа? – казва Тя в поза „пикиращ индианец“, с един крак качен на метър височина и втори, запилян в коренно различна посока
– Мила, мини сега малко надясно, аз отгоре, после почини с една цигара и после ще завършим заедно. – отговаря Той, в нещо средно между „лотус“ и мост
– О,така е перфектно. Обичам те. О-ООО-Ооооо.
И те така, битов оргазъм накуп и пирамида. Тренировката на китките е бонус плюс.
Второ, съвместното вапцане помага на финансовото планиране.
…след няколко часа на затворено пространство с химически изпарения, всичко си е славеи, рози и лилави слонове.
Аз лично съм от тези, които влизат в магазина за пирони и излизат с цвете, бормашина и поставка за телевизор. Не че имаме, де, но понякога красотата на вещите бие практичността им. Съответно си представяте какво безмерно удоволствие е пазаруването в големи вериги с мен. Престъпим ли прага, Другарчето ми има една основна задача – да ме държи далеч от всички шарении, да ми набие в главата, че заплатата ми не възкръсва и да се придържаме по същество. П-И-Р-О-Н-И. Страховита мисия.
Разбира се, в този аспект облагодетелствано е и времевото планиране. Между седем щанда можеш да се пилееш цял ден. Да мажеш с латекс – няма как след 15 ч при зимно време. Така че ще не ще, всяка нежна половинка се научава, че времето ако не пари, поне е завършени стени.
Ремонтът учи на компромиси.
Като човек с душа на неразбран творец и хрумвания на дете идиот, вечно съм мечтала да живея в цветна къща. Нещо съчетаващо хасиенда, тропическа колиба, рококо и индийски поп. На моето му се вика елитарен кич, не се чудете. Това въжделение обаче се оказа доста лимитирана серия, тъй като никой (освен далтонистите) не го е споделял с мен до сега. Но ето, появи се Той. Моята сродна душа. Човекът, който отвори сърцето си и буквално затвори очите си за стени в праскова, шкафове в жабешко зелено и жизнерадостни оранжеви елементи в кухнята.
И на последно място,но не и по значение, можете да си запишете следния пътеводен афоризъм: Нито една кавга не е оцеляла на кореселин. Мда. Каквито и дразги да възникнат, колкото и да ескалира напрежението, след няколко часа на затворено пространство с химически изпарения, всичко си е славеи, рози и лилави слонове.
Сега сериозно.
Всъщност наистина смятам общият ремонт за прекрасна метафора. От начинът по който ще подходите към него, често могат да се изведат изводи и за самите ви отношения. Ако просто сте консуматори и искате всичко наготово, вероятно няма да искате да полагате труд и за връзката си.
В случай, че сте способни да обикнете прогнил стар шкаф, превръщайки го със всички сили във „вашия си“ – сигурно сте способен да приемете и човека до вас с недостатъци. Защото си е „вашият“. С който искате да живеете, да споделяте, да обсъждате. И защото именно с него искате да правите ремонт.
