PR-ът не е лесно занимание

Офис снимка съдрижници

Сред хората, занимаващи се с животни съм известна със странните имена, които давам на подопечните им. Просто защото съм креативна и ми е писнало от Сара, Джони, Хера и Рони. Името трябва да е хубаво, ясно и уникално.  Така да се каже смятам, че някак трябва да се обнародват качествените имена и поради туй пиша този наръчник.

за името Гъз няма нужда от уточнения

Тъй като съм лекар и съзнанието ми е деформирано, животното най-често получава име, от което става ясно какво е било заболяването. Веднага в съзнанието ми изниква котката Кензиния. Милата, беше с толкова тежка диария, че името някак само си дойде. То  е силно, драматично дори и напомня имена от бразилски сериали. Или Мамалия, горкото куче имаше огромни млечни жлези. Краста е кучето с …. крастата. А кучето с фрактурата на челюстта беше Челюстин. Желязка пък, милата беше така натрошена, че в нея сложихме един тон железа. За Гъз няма нужда да пояснявам как е дошло името предполагам, но ще го спомена по-долу. На Коста бедрената кост беше на сол. По медицински съображения бяха и Живка, и Здравка. Освен тематичните имена обичам и звучните. Седефчо, Васил, Мунчо, Гена, Ани, Страхил, Теменужка. Понякога пък не ти идва нищо на акъла, така беше кръстен и Бали Мумеча.

Все повече си мисля, че има някаква грешка с даването на имената на хората. Защо трябва да е с раждането? Не може ли няколко години да сме с номера или кодове, нещо… де да знам какво, а после, с развитието на човека да му се даде името, което най-добре ще му пасне. Ето, аз примерно, щях да се казвам Здравка. Едровата съм, бойна, плямпало съм. Същинска кака Здравка. Каква ирония. Баба ми много е настоявала да се казвам точно така, но баща ми е настоял за съвсем друго, та даже е имало лек семеен спор по повода. Лек, лек… не е бил особено лек.

С годините се оказва, че не само аз обичам такива имена, а много от стопаните също. Имах клиенти с женска котка, които в началото настояваха, че е мъжка и я бяха кръстили Гарелов. Странното беше, когато Гарелов избяха и посред нощ хората тичаха из квартала, крещейки „ГАРЕЛОВ, ГАРЕЛОООВ“. Не че нещо епохално е станало, но комшиите им от тогава ги гледат по различен начин и ги избягват. Ходи обяснявай, че не страдате от наследствено заболяване и когато сте в криза не крещите из квартала имената на журналисти.

Много е важно да не ви е срам, докато изговаряте името на любимеца си. Верно, че аз лично ще го оценя, но повечето хора са някак тесногръди. Например, записвайки в дневника една котка се стигна до името на животното и хората започнаха да мънкат.

–          Как се казва?

–          Тъмнмн мнънънмъ

–          Моля?

–          Тъмнмн мнънънмъ

–          Не ви разбрах.

Оказа се, че котката се казва Тъпото Копеле. Не разбрах защо ги е срам, името е велико, котката наистина беше адски тъпо копеле! Зъл, нахален, абсолютен киселяк и противяга. И ако беше Принц Пухчо щях да повърна!

Също така една девойка мечтаела да има огромен ризеншнауцер и той да се казва Гъз. Не й позволили и й взели дакел…. Кучето беше кръстено Дупе. Каква креативност, какъв размах! Момичето показа последователност и упоритост!

Като казах Гъз, по-горе го споменах също и обещах да разкажа, без да навлизам в подробности. Заболяването му не беше важно, но неговата история е базисна в контекста на кръщаването. Животното беше настанено в приюта за безстопанствени кучета в Горни Богров. Малко беше своенравен и бягаше, та се случи да го гонят из приюта и да питат доброволците:

–          Да сте виждали Гъз?

И понеже вече си бяха научили урока пичовете от приюта, след като им връчиха куче с името Анус, то много бързо беше прекръстено на Януш.  Не за друго, а защото името породи бекрайна дискусия от сорта:

–          Как е днес Ануса ви?

–          Не тъпчете Анус прекалено, защото е дебел.

–          Имаме един Анус за осиновяване, много симпатичен е.

В момента пък имам четири котета. Леле, толкова са черни и грозни, а понеже са съвсем невръстни и имат баси странните движения, същински рапъри! Ето защо са Йо, Нигга, Генгста и Тупак. Тупак е момченцето, но е толкова смотан, че с пълна сила върви към името Тъпак. По същите причини обгрижвахме куче, което се казваше Тъпи Глосъп. За справка – това е литературен герой!

Една от любимките ми беше кръстена Чебуратор. Първо защото приличаше на Чебурашка – същото добродушно тъповато излъчване (беше горе долу и толкова интелигентна), но ходеше като терминатор, поради четирите операции на крайниците.

Спомням си и Пепа Секса. Има една такава фолк певица. Кучето така си въртеше задника, все едно беше в непрестанен чалга делириум. Идеааално й дойде това име.

Като пример за неудачно име бих дала Дъсти. Собствениците й при разходки бяха считани за най-приветливите люде в района. Защото всички смятаха, че казват Здрасти. Хората любезно отговаряха на всяко напомняне на Дъсти да не души там, да дойде или поне да не закача другите кучета с леко почуден тон и сто процента са се чудели „Тоя от къде па го познавам“.

Понякога ме ползват за справочник и кръстник за животни. Но скоро бях безкрайно разочарована от адски близък човек. Взеха куче точно от този приют. Кучето е абсолютна нелепица. Когато братята и сестрите му на пет месечна възраст бяха по шест-седем кила, той беше килограм и половина. Грозен като смъртта. С рядка козина, суха и пършива, а кожата му на свое място беше мазна, дори гадна. Пълен смотаняк! Купиха му нагръдник, който когато поръчвах мислех, че е за кучето на Барби. Толкова малък беше. И противно беше кучето. Зъл, лае непрестанно, но от оня тип лай, дето от честотите ти се иска да се гръмнеш бързо и междувременно се скрива бързо зад полата на осиновителката си. Егати кретена! Приличаше на плъх, а поведението му беше на пълен страхливец и подлизурко. Ето защо предложих да го кръстят Страхил. Щеше да му пасне невероятно! Е, не срещнах подкрепа и сега е Ози. Е, нема що…

Разбира се, за дребни животни са удачни имена като Цезар, Вихър, Чавдар и Величка.

Ето защо, мили хора, дайте малко по-така с имената. Не за друго, но наистина е забавно, а на самото животно му дреме дали го наричате Шушенце, Писенце, Бърнард или Пуньо, Цаньо или Мунчо. То просто ви обича. Нищо, че вашето име е Щерю.