Еволюцията на съвременното образование на път да бъде прекратена между първо и второ четене на закона.
Достатъчен е един поглед в обществения живот, за да се види, че днес, въпреки широкодостъпното образование и въпреки грижите, които се полагат в културно и морално отношение, обществото ни страда от сериозни проблеми.
Същевременно броя на училищата в чужбина (по дани на Асоциацията на българските училища в чужбина) се увеличава с много по-висок темп от този, с който намаляват училищата в България.
В редица страни по света се използват всевъзможни средства за изкореняване на обществените пороци, и то не от правителството, а от самото общество, което е двигателят на всички благородни промени.
В българската образователна реформа, започнала преди повече от пет години, едва сега започва да се наблюдава развитие на култура (задължението на всяка държава с претенции да бъде демократична) на взаимодействие с неправителствения сектор.
Под влиянието на наложилата се спешност от промяна в цялата страна, при настоящия опит за приемането на новия закон за училищно и предучилищно образование, са налице всички предпоставки, за да смятаме, че този път законът ще се появи в неговата цялост и целесъобразност.
В процеса на създававане на законопроекта бяха ангажирани почти всички активни неправителствени организации в страната, защото така виждаме възможността за осъществяване на една истинска реформа в образованието.
Както много често се случва обаче законотворческият просец у нас бива силно повлияван през периода на окончателното му приемане на второ четене в Народното събрание.
В този момент има реална опастност от незачитане на основната ценностна идеология на този законопроект – визираме предложенията, внесени в комисията по образование от народни представители, за промени в текстовете на закона, между първо и второ четене на законопроекта.
Въпроси
- В какво училище искаме да учат нашите деца днес?Желая сина ми да ходи с желание и радост в училището си, където да развива уменията си над нивото, което получава в семейството.
- Как и къде днес прочита възпитанието на децата в базови човешки ценности, включваме ли децата си към отношенията на благородство, уважение и почитане на другите хора, на разбирането за околния свят и изграждането на самостоятелно мислене и мнение?
Отговорността към възпитанието е основно в семейството. Трудно ми е да възложа възпитанието на детето си на хора, които почти не познавам. Естествено детето прекарва 1/3 от деня си в училище и не можем да си позволим там да не вижда добър пример за взаимоотношенията между хората, но това зависи повече от качествата на учителите отколкото от учебната програма.
- Подкрепяте ли включването на родителите в разработването на нови образователни форми, законодателни промени и реформи. Защо е важно тяхното участие според вас?
Правото на участието на родителите в процесите на обучение на децата им е неотменимо, не само защото родителите имат най-голяма отговорност към децата си, но и защото родителите с данъците си заплащат публичната услуга „обучение на децата“ и така изпълняват две обществените функции – финансираща и потребителска. Даже се чудя, дали обществото ни не трябва да превърне това право в задължение, поне докато не постигнем минимално ниво на удовлетворение от качеството на образованието у нас.
- Каква е вашата оценка за състоянието на образователната система в България като цяло?
Често ми се случва, обсъждайки със сина си уроците му да му казвам „това не е вярно“- така че, за съжаление оценката е ниска. Когато се правят голям брой фактологически грешки в обучението е леко безсмислено да обсъждаме по-високите цели на образованието.
- Вярвате ли че алтернативните образователни модели трябва да бъдат включени в различните нива на образование – детска градина, основно, средно, висше образование?
Вярвам, че трудно може да се намерят по-заинтересовани и по-мотивирани от качеството на образованието лица от родителите и самите ученици. Като лесовъд разбирам смисъла и ползата от разнообразието във всяка система, вкл. в образователната. Конкуренцията и алтернативите създават в дългосрочен план устойчивост, която унификацията и хомогенността не могат да дадат.
- Какви би трябвало да са общите принципи, според вас, от които гражданите и сдруженията, участващи в процесите по реформиране на образователните модели, трябва да се ръководят?
Трудно ми е да давам съвети в област, в която не съм специалист, но мога да споделя опита от моята работа – без публичност, прозрачност, информираност, широко участие на заинтересованите страни и обща визия за след 30 години трудно може да се постигнат дългосрочни ползи и резултати от работата на сдруженията. Ако говорим за целите на организациите – готов съм да подкрепя всеки, който признава детето, а не ученика или бъдещия работник, за център в системата, която се опитва да налага.
- Познавате ли добри практики, които можете да споделите, свързани и с ролята на образователните предприемачи в образователните процеси?не
- Смятате ли за валидно мнението на настоящите законотворци, че образованието е национален приоритет, и че детето е в центъра на образователната система? Имате ли основания да се съмнявате в това и защо?
Вероятно образованието е приоритет, заедно с двеста други приоритета, което обезсмисля значението на думата. Ако е приоритет нямаше да сме първенци на континента по дял на децата които не завършват училище или по брой на младите безработни. А това, че децата са в центъра на образователната система е декларация далеч от истината – не съм чул някой да пита сина ми в училище за неговото мнение или даже мен като родител.
- Познати ли са ви условия за навлизане на млади учители в системата на държавното образование?
Не съм запознат, но в училището на сина ми има учители в надпенсионна възраст, което показва наличие на проблем.
10. Бихте ли станал учител в училище в което да избирате, какво, къде и как и на кого да преподавате?
Аз самият съм бил преподавател в висши учебни заведения и държах на това да определям какво и как да преподавам. Не считам, че учителят може да избира на кого да преподава, освен с правото си да приеме или не тази работа.
11. Как състоянието на образованието в България говори за състоянието на българското общество в момента?
Образованието наред със здравеопазването, правосъдието, сигурността и качеството на средата, е основна обществена услуга дължаща се от обществото към членовете му. За съжаление всичките тези пет услуги са на такова ниво днес у нас, че се питам дали имаме в нашата родина общество или просто сме го заместили с неособено голяма група индивиди.
